Всеки ден може да се случи да забравим къде сме оставили ключа, в колко часа е срещата ни, кога да вземем детето и т.н. Тези житейски ситуации ни напомнят упорито, че паметта ни не е съвършена.
Умението на човека да запомня е предизвикало интерес още в Древна Гърция, където е била почитана Мнемозина - богинята на паметта. В античната философия паметта се е тълкувала като дар, доближаващ човека до света на Божественото - Платон я е смятал за основна способност на душата.
Към паметта трябва да се отнасяме внимателно, съветват специалистите днес. Тя може да бъде както капризна, така и услужлива в отговорен момент.
Закони на паметта:
1. Паметта не трябва да се тренира както се тренират например мускулите. Безсмисленото “зазубряне” на материала не води до изграждане на навика да се учи по-лесно и по-бързо. Системните умствени упражнения могат да позволят да вникнем по-дълбоко в същността на фактите, по-лесно да се ориентираме. Те способстват за появата на навици за рационално запомняне и припомняне. Дори в зряла и по-напреднала възраст може да се постигне подобряване на паметта, ако се използват разумно нейните субективни заканомерности.
2. Необходимо е да се получи дълбоко, точно и ясно впечатление за това, което трябва да се запомни.
3. Тъй като впечатленията са пряко свързани с въображението, то всички начини, позволяващи да се развива фантазията и образното мислене, могат да се окажат полезни и за запомнянето.
4. Сравнително обикновените събития в живота, които правят особено силно впечатление, могат да се запомнят веднага и да изпъкват в съзнанието много ясно и отчетливо дори след много години. По-сложни и по-малко интересни събития човек може да преживее десетки пъти, но те не се запечатват в паметта за дълго време.
5. При концентриране на вниманието върху събитие, преживяно еднократно, по-късно в необходимата последователност могат да се възпроизведат по памет неговите основни моменти.
6. Липсата на достатъчно внимание при възприемането на информация не може да бъде компенсирана с увеличаване броя на нейното повтаряне.
7. Това, от което човек много се интересува, се запомня без какъвто и да е труд. Тази закономерност особено отчетливо се проявява през по-зрелите години.
8. Редките, странните и необичайните впечатления се запомнят по-добре, отколкото обичайните и често повтарящите се.
