Сигурни сме, че след като прочетете заглавието без да искате започвате да мислите за своето работно време.
Работохоликът – това не е брадясало момче от отдел “Компютърно обслужване”, което, както изглежда, изобщо не се прибира вкъщи.
Този, който не може да тръгне от работа пръв, който е сигурен, че е незаменим и който има за приятели само “полезни” хора – е човекът от рискова група. Работохоликът има смътни представи за баланс между работата и останалия живот. Това прилича на алкохолизма – първо пиеш, за да имаш добро настроение, а после пиеш защото това е единственият начин да излезеш от меланхолията.
Посочваме няколко типични видове зависимости от работата. Веднага ще забележите, че някои от тях на пръв поглед не се различават от “професионалното кръшкане”.
Изпъкващ работохолик
Изглежда, че той се труди като пчеличка, но при вглеждане по-отблизо се разбира, че трудови постижения той прави само в присъствието на ръководството. Той повече се грижи за своята кариера, отколкото за извършването на определена работа.
Той стои по цял ден и цяла нощ в офиса само защото се чувства по-добре навсякъде, стига да не е у дома. По-лесно е да реши всичките служебни проблеми, отколкото трудностите в личния живот. Работата се явява един вид уважителна причина да не се мярка вкъщи. За такива хора казват, че са “женени на своята работа”. По разбираеми причини, точно “бежанците” най-често имат служебни флиртове.
Жена му или приятелката му е казала твърдо да избира – или тя, или неговата работа. Сега той честно се старае да работи от девет до шест, никога не работи през почивните дни и изобщо се държи като “отказал” алкохолик, който се страхува от себе си и спазва предписанията на лекарите. Но всъщност, той остава същият работохолик. Вкъщи от него ползата е като от нощното шкафче. Когато той играе с децата или забива пирони в кухнята, той се старае всичко да прави “както трябва” и се държи толкова “адекватно”, че околните започват да се притесняват. Той продължава да живее със своята работа и само симулира “нормалния живот”.
Той е натоварен с работа като магаре, само защото сега това е в интерес на неговата кариера или в интерес на фирмата. Той може да стои до късно, да работи през почивните дни, но след като премине натоварения етап, той ще се върне към нормалния работен режим.
Той работи неравномерно. През деня може да прекара пет часа на кафе и цигара, а вечерта да приключва спешния отчет. Той получава тайно задоволство да работи в напрегната обстановка, а рутинното ежедневие го отегчава.
Той най-искрено вярва, че неговата работа е най-важното нещо на света, затова малко по малко тя измества от живота му семейството, дома, книгите, музиката, пътуванията и любимата кола.
Той е перфекционист от главата до петите и истинското удовлетворение за него е да има трудови постижения. Той е този, който ще се яви навреме на работа в понеделник, дори ако в неделя се е оженил за дъщерята на петролния магнат, а по време на сватбата всички са се почерпили доста.
Такава работа пречи на кариерата. Изглежда, че работохолиците трябва да се ценят от ръководството като буца злато. Но опитен мениджър вижда колко струва такъв служител наистина и предпочита да не позволява в йерархията да израства “професионален работохолик”.
