Мнемониката: изкуството да запомняш всичко

Въпросът как да запомниш информация никога не престава да бъде актуален. Причините са много: от липсата на писменост в древността до нуждата да оперираш с големи обеми информация в съвременността. Съответно и методите за ефективно запомняне през цялата история на човечеството се увеличават, както и подходите към начина най-добре да организираш процеса на запомнянето.

Изследователи доказаха, че човек е в състояние да запомни едновременно средно седем (плюс-минус два) елемента. Т.е. хората лесно запомнят седемцифрен телефонен номер. Но ако той има петзначен префикс (код на града например), то със запомнянето възникват проблеми. Затова тези, които искат да задържат в паметта си дълъг номер, го запомнят не по цифри : 8, 4, 4, 2..., а по съчетания - 84, 42 и т.н. В резултат общото количество на обектите отново не превишава 7. Върху способа на групирането и свързването на елементите на информацията се базира и мнемониката.

Грешат тези, които считат, че процесът на запомняне е " веднъж завинаги", а ако не си успял да го запомниш, значи виновен е обемът на паметта. Всъщност запомнянето се състои от три етапа: кодиране, построяване на последователността и запомняне на последователността. Иначе казано, трябва информацията да се преобразува в онези елементи, които ще ви е удобно да запомните, да ги навържете в определена последователност и да я запомните така, че да можете да я възпроизведете.

Мнемониката е система от способи, облекчаващи запомнянето - тя е предназначена за работа с точна информация. С помощта на мнемониката едва ли може дословно да се запомни "Война и мир", но за запомняне последователността на числа, таблици, предмети, действия, хронология, имена, тя подхожда идеално.

Например Юлий Цезар и цар Кир са познавали по имена и лице не по-малко от 30 000 свои войници. Сенека е можел да възпроизведе 2 000 не свързани логически думи. Леонард Айлер е помнил шест първи степени на всички числа до сто. Японецът хидаки Тайоро е знаел наизуст числото пи до 15151-ия знак след запетайката. Усещате ли къде е разковничето? Всички тези хора са помнили последователността на относително еднородни елементи.

Когато някой говори за добра памет, той по-скоро има предвид способността да се запомня непроизволно, без усилия. Непроизволна памет има всеки у нас / развита в различни степени/. Ние запомняме кое къде е в стаята, пътя до работното място и т.н. Всичко, запомнено непроизволно, може да се изпълнява на "автопилот". Обаче произволното запомняне е нещо друго, тук не минава бе усилия. И от това каква стратегия ще изберем, зависи доколко тази информация ще се задържи в паметта ни.

Стратегия на запомнянето

Най-известният (а може би и най-омразният) начин за запомняне, който може би всеки е изпитал върху себе си, е зазубрянето, състоящо се в безкрайно повтаряне на неголеми фрагменти информация. Зазубрянето е най-яркият пример за това, как НЕ трябва да се запомня. Защо?

Първо, защото между малките елементи информация, които трябва да запомним, няма никаква връзка. Така децата, зазубрили наизуст достатъчно дълго стихотворение, разменят местата на куплетите, а и на редовете, без да забележат.

Второ, почти невъзможно е да установим значението на думи като "фонтогенация" например, по-лесно е да ги разделим на отделни понятни елементи - срички или букви. Затова най-дългият път за изучаване на чужд език е да "кълвеш" чуждите думи до безкрайност като кълвач.