Кога служителите напускат най-често

Може ли да се предвиди кога даден служител или работник ще напусне фирмата по собствено желание? Със сигурност, разбира се, това не може да се прогнозира. Но съществуват няколко периода в работата на човек, когато вероятността той да потърси ново работно място е много голяма.

Водеща позиция сред периодите, когато служителят изведнъж може да реши да напусне фирмата, е времето след отпуска.

Когато човекът се намира далече от всекидневната рутина, той започва да се замисля за смисъла на това, с което се занимава ден след ден. Понякога той изведнъж „открива”, че това, което върши изобщо не го удовлетворява.

Напрегнатият живот му се струва пълен с безполезното губене на скъпоценното време и изниква желанието да се отделя повече внимание върху важните неща в живота и по-ценни от сивата ежедневна рутина.

В най-крайните ситуации човекът изведнъж решава, че незабавно трябва да смени не само своята работа и професия, а и например да се премести да живее в друга държава.

Не всеки човек по време на отпускарския сезон изведнъж решава коренно да промени живота си. По-често в главата му се раждат ценни идеи за подобряване на настоящата си кариера и той решава да придобие допълнителна професия или някакви ценни професионални навици.

Отсъствието на необходимостта автоматично да се изпълнява рутинната работа, освобождава съзнанието за анализ на възможностите за професионалната реализация. Като резултат от това, има голяма вероятност да възникне идеята да се намери ново работно място, което да съответства на променилите се ценности на човека.

Есента, а по-скоро септември и първата половина на октомври, традиционно се възприемат от повечето бизнеси като период на нарастващата делова активност. Повечето сътрудници и ръководители се връщат от летните отпуски и започват активна работа.

През този период сезонно нараства търсенето на нови служители и работници, откриват се нови работни места и се разширява сътрудничеството между фирмите.

Има доста работници, които са забелязали такова сезонно нарастване на предлаганите работни места и още от средата на август започват да подготвят документите си за кандидатстване за нова работа и да сърфират в сайтовете за работа. В началото на есента има голяма вероятност те да намерят доста привлекателни предложения за работа.

Есенният бум на активността на пазара на труда може да се обясни и с желанието максимално продуктивно да се използва оставащата част от годината. В същото време, доста проекти бързат да стартират преди зимните празници през декември месец.

Много служители се чувстват отпочинали след лятната отпуска и имат сили и желание да се изкачват по кариерната стълбица. И когато настоящата фирма не може да предложи на служителя възможности за израстване, той лесно взема решение да напусне и да започне работа при друг работодател.

Специалистите в областта на човешките ресурси смятат, че започването на нова работа през есента е доста добра възможност за нов служител бързо да се адаптира в колектива и веднага да получи новогодишната премия или 13-та заплата. Това не е определящ мотив за промяна на работата, но има определено влияние при решението да се започне нова работа през есента.

Изпитателният срок също е критичен от гледна точка стабилността на новия служител. Дори той да е напълно подходящ за фирмата, няма гаранция, че човекът смята фирмата за подходящо за себе си работно място. Всъщност точно в това е смисълът на изпитателния срок – да се даде възможност и на двете страни „да опитат” да работят заедно и да се разделят без проблем, ако резултатът не е удовлетворителен за една от страните.

Когато служителят има трудности с адаптацията на ново работно място, желанието му за работа в тази фирма рязко намалява. Естествено е да се изпитва несигурност при общуването с нови колеги и притеснения пред новите началници. Притесненията и във връзка с новите работни задължения също са нормални. Но в рамките на първия месец става първичната адаптация, напрежението намалява и човекът преминава към нормалната продуктивна работа.

Когато трудностите с адаптацията на ново работно място продължават повече от два месеца, нормално е човекът да се замисли дали му трябва работа, която отнема прекалено много сили и енергия. Когато и самият работодател не е заинтересуван да намали напрежението, то има голяма вероятност новият сътрудник да вземе решение за напускане в рамките на 1-2 месеца от започването на изпитателния срок.

Човекът е разумно същество и той разсъждава, съпоставя получените и желаните резултати от труда си и от живота, като ги съпоставя с определени периоди от своя живот. Един може с лекота да върши рутинна работа ден след ден и с години да не се замисля за професионалният си напредък. Друг има ясни цели и за него е важно в рамките на определени периоди от време да постига конкретни промени в своето професионално и кариерно развитие.

Повечето от нас анализират постигнатото лично развитие, опирайки се върху стереотипи, получени още от детските ни години. Например седмицата е много малък период за получаването на някакви резултати на ново работно място, но след първия месец вече може да се направи някаква преценка.

Тримесечието или полугодието вече е сериозен период, през който проличава дали работното място отговаря на очакванията и възможностите на сътрудника. При това често се оценяват не само личните постижения, но и обратната връзка с колектива и ръководството – психологическата атмосфера, постижения, перспективи за израстване в длъжността и увеличаване на заплатата. Работната обстановка и резултатите от работата вече могат да бъдат оценени достатъчно обективно.

Първата година на новото работно място е много важен етап за всеки служител. Вече могат да се видят конкретните резултати и да се определят закономерности. След изтичането на тази година човекът вече е напълно се адаптирал в новата работна среда. Хвърляйки погледа си върху изминалото време, той прави собствена оценка дали годината е била продуктивна, дали работата го е доближила към постигането на личните цели и струва ли си да продължава да работи в тази фирма. Когато повечето отговори са неудовлетворителни, то най-често човекът взема решение да напусне.

Загубата на добър служител или работник предизвиква допълнителни разходи на време и финанси, за да се намери и обучи нов човек. Но когато се знаят периодите на най-голяма вероятност служителят да напусне по собствено желание, могат да се вземат предварителни мерки и добрият професионалист да се задържи във фирмата.