Корпоративното парти: шефът присъства и ... губи

Винаги е по-лесно да се анализират грешките, отколкото успехите. Ние няма да бъдем оригинални в това отношение и ще разгледаме грешките и гафовете, които шефовете могат да допуснат при провеждането на служебните партита, както и най-удачния сценарий на мероприятието:

Какво става в този случай? На партито, за голямо съжаление на шефа, не се явяват половината от хората. Не, това не е показ на лошо отношение към фирмата и към шефа. Просто хората нямат какво да облекат на такова шикозно място. Те не познават етикета, приет в такива места, не знаят как да се държат с обслужващия персонал. За да не се излагат и да не се показват като пълни простаци, хората решават изобщо да не идват.

После те, разбира се, ще кажат, че са настинали или детето им изведнъж е вдигнало температура или нещо друго. Но настоящата причина за провал е фактът, че шефът не е избрал подходящо място за парти.

По този начин той показва, че се отнася към участието си в корпоративното парти като към част от служебните си задължения. Той идва на работа.

Шефът наистина „идва на работа”, но на служебното парти той трябва да се прави, че почива и се забавлява. Това е най-тежката работа, но точно справянето с подобни задължения отличава добрите шефове от всички останали.

Шефът идва на партито облечен с много модерно скъпо сако с лого на любимия му дизайнер. Неговите супермодерните обувки сияят, а пред него на масата има скъпа кутия с кубински цигари и персонален златен пепелник. Часовникът и запалката (изложени на най-видното място) са от световноизвестен скъп производител, а в погледа му се чете: „Вижте, простаци, как трябва да се живее!”.

По този начин шефът демонстрира социалната пропаст, която се намира между него и неговите подчинени. Тази пропаст наистина съществува, но умният ръководител никога няма да я изтъква пред своите подчинени.

Ние не казваме, че началникът трябва да се явява на корпоративните партита облечен като беден роднина, но все пак служебното парти е мястото, където трябва да бъдете по-скромни в демонстрацията на своето по-заможно положение.

Тук, мислим, не се изисква коментар.

Да пиеш или да не пиеш е въпрос на личен избор. Ако началникът е избрал да не пие, то той все пак трябва да стои на маса с пълна чаша алкохол, за да може в подходящия момент да вдига наздравици и да казва тостове. При това чашата може да остане непокътната до края на партито.

Според правилата на бизнес етикета, никой не може да напусне служебно мероприятие докато не го е напуснал най-големият шеф. Той сам трябва да усети кога неговото присъствие вече пречи на неговите подчинени и тихо, без да привлича внимание към себе си, да напусне. 10-15 минути след най-големия началник партито трябва да напуснат неговите заместници, а след това – следващите по ранг ръководители.

След това започва „основната веселба”. Редовите служители ще могат да се забавляват колкото искат и ще бъдат благодарни на началството, че не присъства при това „веселие”.

На най-голямото ръководство на фирмата нищо не им пречи след като ще напуснат корпоративното парти, да се съберат в друго, по-престижно място, и да продължат партито в тесен кръг.

Ако не искате да танцувате със своите подчинени – те ще поискат да ви го върнат тъпкано. Тъжно е, но е истина.

Шефът е задължен да танцува на служебните партита, където е предвидена тази възможност. Не се опитвайте да покажете върховете на танцовото изкуство, но сте задължени, според статута ви на началник, да можете да се задържите определено време на дансинга. Това не влиза във вашата длъжностна характеристика? Тогава запишете в нея тази точка сами!

Той нито играе хоро, нито пее народни песни, нито участва в просташкия конкурс за събличане. Той не участва в нищо. Вместо това той се представя за елемент от интериора и със сериозен вид наблюдава какво правят неговите подчинени. Когато го канят да участва в нещо, той само учтиво отговаря: „Благодаря, аз само ще гледам”.

Каква веселба може да има, когато отвсякъде те наблюдава „началническото око”?

С това шефът много притеснява присъстващите. Но най-притеснен се чувства той самият.

Не е тайна, че всеки човек изпълнява различни социални роли в живота – у дома той е един, в работата – друг, с приятелите – трети. Това е нормално. И когато вие идвате на корпоративното парти със своята половинка (ако предварително не е било уговорено, че всички ще присъстват „семейно”), не се изненадвайте, че събралите се хора са много изненадани. Те просто не могат да познаят шефа си.